Болка
Замислен. Гледаш със очи
през нищото – меланхоличен.
А всичко в тебе ми крещи.
Нова цигара. Глътка. Някакво уиски.
Има ли значение…
Фасът между пръстите догаря ти.
А страда се без повторение.
Как да опишеш болката? Неописуемо.
Неуловимо. Грешно е. Живот.
Мислите летят ненаказуеми.
Душата ми раздират кой ли път.
И няма временно спасение.
Нито решение, само тъга.
Нито компромиси и избавление.
Нима живота е това?
С какво ли не опитваш да промиеш,
болезнено кървящата душа.
Няма да намериш нито място да я скриеш.
Нито от мъката, нито от скръбта.
Опитваш да опишеш болката.
Грозотата на заобикалящия свят.
Но изпод пръстите ти трескави,
изливат се талант и красота.
Как искам да ти сипя чаша вдъхновение.
С магия да изтрия болката във теб.
Макар че в себе си не носим избавление,
по-хубав, искам, да внуша ти аз света.
Да запаля приказна искрица огън.
Искряща, бяла стаята да осветя.
Да подаря ти стръкченце надежда.
Да усмихна нежно наранената душа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мила Нежна Всички права запазени
