Mili4ka (Мила Нежна)
253 1166
Aug 14, 2007, 11:25 AM

Болка 

  Poetry
534 0 3
Самотен. Страдащ. Безразличен.
Замислен. Гледаш със очи
през нищото – меланхоличен.
А всичко в тебе ми крещи.

Нова цигара. Глътка. Някакво уиски.
Има ли значение…
Фасът между пръстите догаря ти.
А страда се без повторение.

Как да опишеш болката? Неописуемо.
Неуловимо. Грешно е. Живот.
Мислите летят ненаказуеми.
Душата ми раздират кой ли път.

И няма временно спасение.
Нито решение, само тъга.
Нито компромиси и избавление.
Нима живота е това?

С какво ли не опитваш да промиеш,
болезнено кървящата душа.
Няма да намериш нито място да я скриеш.
Нито от мъката, нито от скръбта.

Опитваш да опишеш болката.
Грозотата на заобикалящия свят.
Но изпод пръстите ти трескави,
изливат се талант и красота.

Как искам да ти сипя чаша вдъхновение.
С магия да изтрия болката във теб.
Макар че в себе си не носим избавление,
по-хубав, искам, да внуша ти аз света.

Да запаля приказна искрица огън.
Искряща, бяла стаята да осветя.
Да подаря ти стръкченце надежда.
Да усмихна нежно наранената душа.

© Мила Нежна All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "Да усмихна нежно наранената душа."-КОЛКО КРАСИВО КАЗАНО САМО!Искам и моята така някой да "усмихне"!!Дано и твоята е вече щастлива и...усмихната!От мен много прегръдки и целувчици далечни!!!
  • Прекрасен стих и още по прекрасен финал.
  • Направи го!
    Поздрав!
Random works
: ??:??