Болка
Самотен. Страдащ. Безразличен.
Замислен. Гледаш със очи
през нищото – меланхоличен.
А всичко в тебе ми крещи.
Нова цигара. Глътка. Някакво уиски.
Има ли значение…
Фасът между пръстите догаря ти.
А страда се без повторение.
Как да опишеш болката? Неописуемо.
Неуловимо. Грешно е. Живот.
Мислите летят ненаказуеми.
Душата ми раздират кой ли път.
И няма временно спасение.
Нито решение, само тъга.
Нито компромиси и избавление.
Нима живота е това?
С какво ли не опитваш да промиеш,
болезнено кървящата душа.
Няма да намериш нито място да я скриеш.
Нито от мъката, нито от скръбта.
Опитваш да опишеш болката.
Грозотата на заобикалящия свят.
Но изпод пръстите ти трескави,
изливат се талант и красота.
Как искам да ти сипя чаша вдъхновение.
С магия да изтрия болката във теб.
Макар че в себе си не носим избавление,
по-хубав, искам, да внуша ти аз света.
Да запаля приказна искрица огън.
Искряща, бяла стаята да осветя.
Да подаря ти стръкченце надежда.
Да усмихна нежно наранената душа.
Замислен. Гледаш със очи
през нищото – меланхоличен.
А всичко в тебе ми крещи.
Нова цигара. Глътка. Някакво уиски.
Има ли значение…
Фасът между пръстите догаря ти.
А страда се без повторение.
Как да опишеш болката? Неописуемо.
Неуловимо. Грешно е. Живот.
Мислите летят ненаказуеми.
Душата ми раздират кой ли път.
И няма временно спасение.
Нито решение, само тъга.
Нито компромиси и избавление.
Нима живота е това?
С какво ли не опитваш да промиеш,
болезнено кървящата душа.
Няма да намериш нито място да я скриеш.
Нито от мъката, нито от скръбта.
Опитваш да опишеш болката.
Грозотата на заобикалящия свят.
Но изпод пръстите ти трескави,
изливат се талант и красота.
Как искам да ти сипя чаша вдъхновение.
С магия да изтрия болката във теб.
Макар че в себе си не носим избавление,
по-хубав, искам, да внуша ти аз света.
Да запаля приказна искрица огън.
Искряща, бяла стаята да осветя.
Да подаря ти стръкченце надежда.
Да усмихна нежно наранената душа.
© Мила Нежна All rights reserved.
