Болка стаена
...
Пропуснах години,
най-важни за теб.
Наказа ме тежко,
без милост и чест.
Къде си?
Не зная.
Сезони се сменят,
време избутва
годината празна,
пустее душата ми,
болка таи,
скришно се моли,
всред хора минаващи, млади, да види и твойте очи...
Стопира ме рязко -
отряза с чертата
на силен характер.
Подкрепям,
това е твоето твърдо решение, ясно!
Ще те мисля
с любов!
И с молитва ще пълня празните, мои, изгубени дни.
И тихо...
...смирено...
...ще чакам...
...да пишеш:
" Здравей, мамо!"
Красимира Генева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Генева Всички права запазени
