... 

Пропуснах години,
най-важни за теб.
Наказа ме тежко,
без милост и чест. 

              Къде си?
                      Не зная. 

Сезони се сменят,
време избутва
годината празна,
пустее душата ми,
болка таи,
скришно се моли,
всред хора минаващи, млади, да види и твойте очи... 

Стопира ме рязко -
отряза с чертата
на силен характер.
Подкрепям,
това е твоето твърдо решение, ясно!

Ще те мисля
с любов!
И с молитва ще пълня празните, мои, изгубени дни. 

И тихо...
       ...смирено...
              ...ще чакам...

...да пишеш: 
" Здравей, мамо!" 

                Красимира Генева