Болката на самотата...
Ти си мисълта, с която заспивам,
ти си сънят - който сънувам.
Ти си усмивката на моите устни,
ти си сълзите - солени и вкусни.
Ти си мечтата за всичко красиво.
Ти си волната птица в небето.
Ти си Човекът, стигнал сърцето!
Ти си порив към необяснимото
и спомен от трудно излечимото.
Ти си приятел - верен и мил.
Ти си вечното желание на сетивата.
И болката, с която чувствам самотата...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Николаева Всички права запазени
