Болката на самотата...
Ти си мисълта, с която заспивам,
ти си сънят - който сънувам.
Ти си усмивката на моите устни,
ти си сълзите - солени и вкусни.
Ти си мечтата за всичко красиво.
Ти си волната птица в небето.
Ти си Човекът, стигнал сърцето!
Ти си порив към необяснимото
и спомен от трудно излечимото.
Ти си приятел - верен и мил.
Ти си вечното желание на сетивата.
И болката, с която чувствам самотата...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ани Николаева Все права защищены
