Ти си мисълта, с която заспивам,
ти си сънят - който сънувам.
Ти си усмивката на моите устни,
ти си сълзите - солени и вкусни.
Ти си мечтата за всичко красиво.
Ти си волната птица в небето.
Ти си Човекът, стигнал сърцето!
Ти си порив към необяснимото
и спомен от трудно излечимото.
Ти си приятел - верен и мил.
Ти си вечното желание на сетивата.
И болката, с която чувствам самотата...
© Ани Николаева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
