След писък от автомобилни гуми,
болката пропи дори ума ми.
Тръгна си без мен (...)
Е, бъди благословен!
Влюбена съм в теб! Разбирам -
с чувствата ми може би те дистанцирам.
Блясъкът ми дави се в сълзи (...)
(при друга отиваш, която да ме смени)
Изправям се трудно и чистя калта,
безброй са мъжете и няма да съм сама.
Теб обаче те обичах...
... кълнях ти се и се събличах.
Ти създаден си да бъдеш лош -
като единак живееш в собствения си разкош.
Умолявам те с последни сили:
От себе си завинаги освободи ме!
Писък от автомобилни гуми (...)
болката превръща ме във теб.
Запомни единствено, че занапред
не кълбо от огън, аз съм само лед.
© Емили Всички права запазени
И заради тях и заради повода на стиха ми е кофти, че ще ти сервирам точно такъв вид искреност...
Стиха ти се препъва Емили.
Лично на мен римите откъм еднаквост(крайните гласни и съгласни) на места като звучене не ми допадат напълно(честно казано и аз не мога да си обясня защо, макар го четох доста пъти).
Можеш да се опиташ да оеднаквиш броя на сричките между всеки ред или двустишие.(примерно: по 6/8/10/12 срички на ред, или сбора по двойки редове (1+2 = 20; 3+4 = 20 срички))
(бе и аз тва правило много не го спазвам )
Можеш да експерементираш също с кръстосани рими
(примерно:
много обичах, да стрелям по хора.
Закърших дръвчето на кукера мъжката.
И за това, сега съм в затвора...
Лъскам през сълзи на дявола дръжката...)
(прощавайте редактори за чукундурщината)
1 ред - се римува с 3; 2 ред - се римува с 4
(видях на едно място сред стиховете ти си пробвала и се е пополучило)
Така е и без това по-предизвикателно и крайният резултат, според личният ми вкус, е по-мелодичен.
Малко натуралистични ми се струват стиховете ти също, но там вече си е въпрос на вкус - а и (някои от)моите са по-скоро такива.
спам... спам... спам...
Е за това не пиша подробни коментари и наливам едно и също
За това се сещам...
Дано е било полезно