10.02.2024 г., 11:29 ч.

Болки 

  Поезия
457 5 4

БОЛКИ

 

... неизмеримо съм богат,

навред ме сочат с показалец –

със болките на този свят

изпратих дългия си залез,

 

посрещах изгревите с вик –

дано се случи нещо светло,

и пях – на български език,

дори да ви изглеждам ретро,

 

събрал живота си във стих,

вървях из праведните друми –

и левче грешно не спестих

от разпилените си думи,

 

опастрих своите деца

от пътища непроходими,

и завещах ви слънчица! –

със обич в мъчните си рими,

 

дали? – орисан на това,

мигът дори ми беше спазъм? –

боли ме всеки стрък трева,

във хорските души премазан,

 

човек да срещна, ми е брат! –

ръбато бисерче във мида.

От болките на този свят

съм жив, и – жив! –

ще си отида.

 

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??