Болки
БОЛКИ
... неизмеримо съм богат,
навред ме сочат с показалец –
със болките на този свят
изпратих дългия си залез,
посрещах изгревите с вик –
дано се случи нещо светло,
и пях – на български език,
дори да ви изглеждам ретро,
събрал живота си във стих,
вървях из праведните друми –
и левче грешно не спестих
от разпилените си думи,
опастрих своите деца
от пътища непроходими,
и завещах ви слънчица! –
със обич в мъчните си рими,
дали? – орисан на това,
мигът дори ми беше спазъм? –
боли ме всеки стрък трева,
във хорските души премазан,
човек да срещна, ми е брат! –
ръбато бисерче във мида.
От болките на този свят
съм жив, и – жив! –
ще си отида.
© Валери Станков All rights reserved.
