2.03.2019 г., 9:17

Болярка

819 0 0

Името ми е Дебора

Дебора, лична девойка.

Името ми е старо и българско,

и произлиза от дебър,

дърво пищно, клонато,

върху което резбари,

с длето си изливат душата.

Дебора съм - болярка,

жена със знатно потекло.

Осанката ми е царствена.

От месеца съм по-гиздава,

дето изгрява над Света гора.

 

Облечена съм в пурпур копринен,

в ризи от платно свилено,

по-тънко и от паяжина,

с пазви богато везани.

На кръста ми шнурове разноцветни.

Чапрази от мед и злато,

със седеф и камъни скъпоценни.

Косите ми - житни ръкойки,

красят ги накити тежки

сребърни брошки и диадеми.

Накити – пафти, чапрази,

нанизи сребърни, златни пендари,

обеци, гривни ковани,

от мед, сребро и злато,

завършват мойта премяна.

 

В Търновград съм се родила,

в род царствен, прославен.

Синя кръв във вените си нося.

Със златни ябълки си играя

в бащини хладни покои.

 

И мъдри книжки си чета,

със златен обков обвити,

с камъни безценни украсени,

с мъдро слово написани

и с плетеници изписани.

 

На рамото ми кацат соколи,

кога изляза до портите на Царевец,

да си срещна Деляна,

кога се от лов завръща

от гъсти гори букови,

и си ми китка донася

от всякакви цветя пролетни –

иглики, божур и здравец

и още теменуги лилави,

които в коси си закичвам.

 

Болярка съм си, лична девойка

В Търновграда живея,

столица на царство славно, преславно,

с българиски царе велики

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...