29.05.2006 г., 16:58  

БОМБА

1.5K 1 12

 

       БОМБА

На Христо Смирнeнски

 

 

Взимат ти хляба,

ръцете ти връзват,

очите ти вадят –

и ставаш...

 

ТЪЛПА!

 

А едно време

се смееше  ТИ...

 

на  ТЪЛПАТА!

 

На озверени,

псуващи,

ослепени,

с вързани ръце,

гладни...

и - жадни!

Нечуващи,

невиждащи,

боси, окъсани,

смирени  и...

ядосани,

от всички управляващи –

ЛЪГАНИ и  роптаещи –

 

ТЪЛПА!

 

Възмутено презираща:

Политици,

администрати,

бюрократи,

намесници,

адвокати,

кметове,

корумпирани полицаи,

магистрати,

министри –

чиновници някакви,

заслужили незаслужено,

взели от общото,

взели от тебе, взели от мене –

 

ВЗEЛИ ОТ ВСИЧКИ!!!

 

Копелдаци нещастни

от банди опасни –

наричани бизнесмени!

Фараони на банки

червени – засмени!

Бандюги – чираци,

мафиоти – простаци,

ченгета фалшиви

биещи бясно,

мошеници всякакви

и НE на най-напоследно-

великите  БЪЛГАРСКИ...

 

НАШИ  БОРЦИ !

 

И стоиш

гледаш безмълвен...

Стотинки броиш

за утрето мислиш,

и душата ти се подува,

подува, подува, подувааааа...

 

П-О-Д-У-В-А!

 

Ставаш на бомба –

по-страшна от атомна!

Ако гръмнеш

би ги опръскал

със единственото

което имаш:

 

СДЪВКАНАТА  ОСКЪДНА  ВЕЧЕРЯ!

 

 

 

.   .   .

Ivaylo Atanassov

29.05.2006 (05.40 h)

Senftenberg – Germany

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Атанасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • т'ва за the final cut е много вярно!
  • Силен стих!
  • супер
  • Тази Бомба си е много силна!!!
    Поздрави за стиха!!!
  • Аз свързвам това стихотворение с онези дни през 1997 година. Може да съм била малка, но помня. Тогава, Гери, "вулгарните простотии" си бяха неразделна част от пейзажа.
    Иво, не знам теб кое те е провокирало да напишеш толкова истински стих, но е направо страхотен. Поздравявам те най-искрено!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...