1.Грещо се разтапя шоколад,

изсипва се във големите казани,

поема със себе любовта,

сладостта със себе взима,

магията на мигът поема.

2.Изкусно всичко се оплита,

кафяво злато сякаш гледам,

вкусът още не усетил,

аромат стаята добива,

нежността в лицето ми напива.

3.Реката шоколадова потръгва,

хоро вълните й играят.

Форми тялото изграждат,

фъстъче сърцето на средата има,

та сърцето на сладкишите поставя.

4.Бонбоните в хорото се забавят,

захар по челото им застива.

В кутията си търсят място,

докато ги вземе някой чакат,

скучаят плахо,

в голямата кутия.

5.Времето минава кротко,

в магазина влезнала е дама.

С усмивка кутията посочва,

радват се във нея всичките бонбони.

С празникът разтапят се отново,

щом всеки гост с добро ги в устата си постави.