1.05.2014 г., 20:10

Борба

630 0 0

Пребродих хиляди вселени,

надзърнах във милион сърца,

освободих и множество пленени,

сълзи обърсах от безброй лица.

 

Наказах всичките злодеи,

ослепих ги с ярка светлина,

превърнах техните бордеи,

в пустиня, прах и в тъмнина.

 

Но никога не съумях да зърна,

сред моя гняв и луда сеч,

душица сродна, да прегърна,

прегръщах само моя меч..

 

Сечах във ярост, дива, безпощадна,

оплискан с кръв, облечен в мъст,

но мисъл страшна се прокрадна,

във всичко това Бог няма пръст.

 

Решил бях сам да отмъщавам,

нагърбен сам със чужда власт,

уж в светлина облечен плавам,

на мракът в зиналата, страшна паст..

 

И стискам меча в бяг безумен

и зъби стискам тичайки напред,

и считайки се за разумен,

измамен със сърце от лед.

 

Тогава спрях, съблякох бронята и махнах шлема,

захвърлих щита нейде настрани,

понечих някак си от плещите да снема,

безумието си, но тежестта уви

събори ме и паднах на колене,

забих и меча в рохкавата пръст,

и плаках, молейки се някой друг да снеме,

от мен, гнева, омразата и тази жадна мъст...

 

И тъй прекарах хиляди години,

а всъщност беше минал само миг,

пребродих из безчет пустини,

и чух накрая жален вик..

 

Аз виках, сгърчен на земята,

безпомощен крещях сред тишина,

и чак тогава в тъмнината,

видях неземна светлина.

 

 Захвърлих меча най-накрая,

той падна, счупи се на две,

разбрах, че за да иде в рая,

човек най-първом трябва да умре...

 

За своите желания и его

за жаждата да бъде бог,

да срути къщичката си от лего,

да слезе от пиедестал висок.

 

Тогава чак ще бъде годен,

и както зрънце не пониква, ако не умре,

от себе си ще спре да е заробен,

ще стане стрък сред житни класове...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лебовски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...