28.04.2016 г., 20:37

Борба

683 0 2

Понякога и аз допускам грешки –

повярвай ми, дори да кажа друго

и ме боли щом някой с забележки

ме гледа нагло и държи се грубо.

Тогава плача и треперя слаба,

очаквам даже и света да свърши,

а някой дебне го като награда

и иска силите ми да прекърши.

Когато аз допусна грешка,

не чакам друг сълзите да изтрие,

готова съм и чакам със насмешка

отново ножът във гърба ми да забие.

Но после се изправям и оглеждам,

проправям малък път сред висините

изтривам си сълзите и с надежда

потеглям смело – към звездите!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...