28.04.2016 г., 20:37

Борба

684 0 2

Понякога и аз допускам грешки –

повярвай ми, дори да кажа друго

и ме боли щом някой с забележки

ме гледа нагло и държи се грубо.

Тогава плача и треперя слаба,

очаквам даже и света да свърши,

а някой дебне го като награда

и иска силите ми да прекърши.

Когато аз допусна грешка,

не чакам друг сълзите да изтрие,

готова съм и чакам със насмешка

отново ножът във гърба ми да забие.

Но после се изправям и оглеждам,

проправям малък път сред висините

изтривам си сълзите и с надежда

потеглям смело – към звездите!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...