28 апр. 2016 г., 20:37

Борба

691 0 2

Понякога и аз допускам грешки –

повярвай ми, дори да кажа друго

и ме боли щом някой с забележки

ме гледа нагло и държи се грубо.

Тогава плача и треперя слаба,

очаквам даже и света да свърши,

а някой дебне го като награда

и иска силите ми да прекърши.

Когато аз допусна грешка,

не чакам друг сълзите да изтрие,

готова съм и чакам със насмешка

отново ножът във гърба ми да забие.

Но после се изправям и оглеждам,

проправям малък път сред висините

изтривам си сълзите и с надежда

потеглям смело – към звездите!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...