Спуска се прощална тъма,
наближава тъгата на есента,
душата ми е смутена и сама -
ще ме приспи скоро нощта.
Тревогата ме притеснява силно,
че животът няма да се повтори,
но без дух човек е птиче безкрилно,
че той докрай трябва да се бори!
© Георги Всички права запазени