Борбата ми жестока е (Не крия...)
Преборих се със сивата пустиня,
изсипала пека си жарък върху мен.
Така да е – не прося милостиня,
по-силна съм и в прашния ми ден
пак гордата ми стъпка ме спасява,
принудена навеки да върви всевластна,
по пътя да отсява житото от плява,
но винаги с теб да е в прегръдка. Страстна…
Не крия, че обичам сълзите ти солени,
прекъснали за малко божествения глас,
нашепващ тихото послание за мене.
Това си ти, Любов, и в късния ни час,
на романтична влюбеност в омая,
предричаш бурни светове и огнени цветя,
чийто чувствен аромат мечтая,
в незнаен вик на перлена вълна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Попинз Всички права запазени
