14.10.2007 г., 11:53

Борбата в мен

1.2K 0 6
Със себе си се боря,
но кой ли ще спечели.
Разум и сърце безспирно спорят,
били по-умни, били по-смели...
Сърцето ще загуби,
ако се откажа от любовта.
Разумът ще се събуди,
за да ме накара да съм силна.
А как ще ме боли,
очите ще покажат,
с кървави реки-сълзи
бялата ми кожа ще накажат.
И някак си не искам
така да свърши всичко.
Разумът си ще потискам
и сърцето ми ще победи самичко.
Щастието ще е вече погалило
тъжното лице.
В миг болка всяка то ще е забравило
и ще се усмихне... като малко дете.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мими Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...