16.03.2021 г., 10:46

Борянка и Боримир

1.7K 0 2

Ергенина, най-личен, у село – Боримира,

веч` година стана, както няма мира,

тегли го сърцето към девойката фиданка,

милата – викат й Борянка.

 

Дене, ноще, очи се не затварят

и устни му все със звездите разговарят

и все се не предае пуста му душа

обсебена от най-красиво чувство – Любовта.

 

„Борянке, чуй момиче, скъпо мое,

що го имам – имам все ще бъде твое,

моля те стани ми другарка в живота –

без любов, чада зер що ми е имота?

 

С тез ръце отрудени и дважди загрубели,

с туй сърце, душа, дни наред не спели,

ази знай градил съм своата опора,

днес ма любат, тачат, вси най-лични хора!”

 

А дума му девойче, нарежда му горката,

по бузата й алена, блещукала сълзата:

„Боримире, не – недей гони Михаля,

Любов се не купуе, Любов се не продая!

 

Обичам те, но тебе не мога да пристана,

сърцето ми кат` грабнал е пастирина Ивана!

Обичам го и все не спирам да жадувам,

за неговата ласка, аз нему ще робувам!” 

 

Тъй думаше Борянка, жалее Боримира,

сърце му ще се пръсне – просто няма мира.

А Слънце, тамо гасне оттатък планина,

жътварка нейде сладка реди си песента.

 

*****

Тъй минаха години, сърцето му пустееше

и огънче любов в гърдите мъжки тлееше ...

А раснеше плода на Борянкината младост,

огряваше дума в щастие и радост.

 

И Борянка все сама, но обичаше овчаря,

сутрин го проводи, вечер портите отваря.

И сина им Ваньо взе на татка да прилича,

ръга с гегата и вика: „Нааа, бича, бича!”

 

*****

Пуста, пуста орисия, тя си знае Боже,

кой що писано да стае, кой й требе, кой що може.

Па в размирни времена, надойдоа банди, душманлия,

и гнетяха сюромаха, що народ избия.

 

Но търпи ли кръв юнашка, да е в окови,

та се хвана Боримир, на дяда пушката изрови.

И надяна сабля, и закичи цвеке,

па му проехтя гласа: „Дръжте се разбойнци ще ви свърша веке!”

 

Па се фана завалия право в гората,

и събра юнак дружина, дружина фърковата …

Днес му пее песента, сюромаха прости,

там на Боримиров хълм – де белеят кости …

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....