Боса стъпвам
Не се побрах в нарочно разписание.
На чужди гари не натресох крак.
Избягах от ръждивото признание
на неуморния последен влак.
По релсите на нещо твърде лично,
забиваха спирачки плахи срички.
Към тяхната Голгота бе боричкане
и няма смисъл нищо да ги питаш.
На този ден и в този час с полуда
по някаква пътека боса стъпвам.
Целува ме Луната като Юда
и сочат мен, пороците на други.
В дванайсти час започва отначало
обратното броене да превърта.
Навярно сянката ми ще копаят,
преди да разберат, дали е мъртва...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
