stenli499 (Станислава)
291 2626
14.10.2012 г., 21:14 ч.

Босоного завръщане 

  Поезия
992 1 12

 

-----

 

Изгубвам се във свят на стрес и грубост,
сезоните прежурят по листата,
и колкото живеейки се губя,
все повече крещи по мен земята.


По стъпките, по стъпките се връщам,
преравяйки архив в безлюдно кметство -
щом мирис на тамян ме запрегръща,
то значи, че вървя към старо детство.


Откривам се - в поличката на кръпки
и в двора с кукуригащо начало,
за спомен циментирал тихи стъпки,
и дупка от бастунче изкуфяло...


Беззъби, но усмихнати, лицата
разказват родословния ми корен.
С очи попивам, вдишвам босо лято
в мазолестите ласки неуморни.


Носталгия по детството ми бяло
в прозореца прашасал дреме скрито.
Прегърнал стара дреха овехтяла,
линее сам гладът ми от нощвите.


Поспрях се там, където от върбата
река Ботуня своя бързей реши,
и в тъжна скръб забрадка черна мята
Задушница по зрелите череши.

 

-----

© Станислава Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??