Босоного завръщане
-----
Изгубвам се във свят на стрес и грубост,
сезоните прежурят по листата,
и колкото живеейки се губя,
все повече крещи по мен земята.
По стъпките, по стъпките се връщам,
преравяйки архив в безлюдно кметство -
щом мирис на тамян ме запрегръща,
то значи, че вървя към старо детство.
Откривам се - в поличката на кръпки
и в двора с кукуригащо начало,
за спомен циментирал тихи стъпки,
и дупка от бастунче изкуфяло...
Беззъби, но усмихнати, лицата
разказват родословния ми корен.
С очи попивам, вдишвам босо лято
в мазолестите ласки неуморни.
Носталгия по детството ми бяло
в прозореца прашасал дреме скрито.
Прегърнал стара дреха овехтяла,
линее сам гладът ми от нощвите.
Поспрях се там, където от върбата
река Ботуня своя бързей реши,
и в тъжна скръб забрадка черна мята
Задушница по зрелите череши.
-----
© Станислава All rights reserved.
