Бостан - държава
Да имаш казват тиквена глава,
налагало го времето, жестоко.
Душа ли? За какво ти е това?
Със сит търбух, не се лети високо.
И сам се изживяваш, като цар,
цветя и птици - рядкост на бостана.
Простащината е добър пъдар,
плашилото ли? То гората хвана.
Престори се горкото на елха,
че лешояд от нищо се не плаши.
Изкупва си поименно греха -
за гаргите - добри другари наши.
А имало един вълшебник стар,
кой знае кой ни ги разправя тия?
Щом тиквена глава е господар,
Простак да си - сърце от тенекия.
И то от "родолюбие" дрънчи,
а всъщност пак възпява куха тиква.
И стихове пописваш - за очи,
със стил и плам. Плашилото - да свиква,
с аплодисменти да те почете,
с медал от тиква, да те награждава.
Да не забравят смъртните, че те,
сами садиха, не бостан - държава....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
