Божествена симфония
И зная, всички ние ще умрем.
Без кауза, без цел - съвсем безлично.
На палуби на мигове различни,
дори смъртта си да не разберем.
Изтича времето - флуид студен,
загърбил куртоазна съпричастност.
Отнася разтревожения блудкав ден,
предчувствал смътно смъртната опасност.
На трънен трон, приседнал за последно,
любувам се на избледнелите лъчи.
Божествена симфония е безнадеждното.
За слух най-опитен тя радостно звучи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ