-Защо ти брате стреляш срещу мен,
нима не сме една кръв, един ген?
Нима забрави как израснахме, на свобода,
в дни мирни, дни изпълнени с доброта.
-Защо позволихме на Някой да ни убеди,
че има по важни от живота неща, уви.
Да застанем брат срещу брат във война,
да се борим по между си с оръжие в ръка.
Един език имаме и вяра имаме една,
защо срещу мен ти вдигна своята ръка.
Нима важни са сега само богатствата,
другите заради това започнаха тази война.
А ние сме братя, забрави ли човече това,
забрави ли миналото ни, спомни си го сега!
Аз няма да стрелям, не стреляй и ти,
да хвърлим оръжието, ела и ме прегърни!
© Валентин Миленов Всички права запазени