7.11.2009 г., 0:32

Брат за брат

1.5K 1 0

Спомняш ли си - и ние бяхме деца,

и ние играехме и тичахме там,

и ние имахме безгрижни лица,

и нито един от нас не беше сам!

 

Обърни се сега назад в годините -

колко пъти си бягал от себе си,

колко много си наранявал роднините

и си им оставял дълбоки белези!

 

Хората ни сочеха, защото знаеха,

че с тебе няма да сме като тях.

Годините бавно си преминаха,

но все още чувам техния смях!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...