Nov 7, 2009, 12:32 AM

Брат за брат

  Poetry » Other
1.6K 1 0

Спомняш ли си - и ние бяхме деца,

и ние играехме и тичахме там,

и ние имахме безгрижни лица,

и нито един от нас не беше сам!

 

Обърни се сега назад в годините -

колко пъти си бягал от себе си,

колко много си наранявал роднините

и си им оставял дълбоки белези!

 

Хората ни сочеха, защото знаеха,

че с тебе няма да сме като тях.

Годините бавно си преминаха,

но все още чувам техния смях!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...