Браздата на живота
Като простора, сине, синия...
С нея и безкрая ни предричат.
Белязани сме с тази линия,
браздата на живота я наричат.
Стръмните извивки да не гледаш,
щом пръстите си във юмрук сбереш.
Пред фалша, сине, пред ”величия”
пазѝ браздата, носѝ я като свещ.
И с Вяра в смисъла на бъдното,
Надеждата на паднал подарѝ.
Любов раздай дори на съдното,
кога душата ти тежней, кърви...
Не забравяй, нивга не угасват
най-трудните олтари на духа,
Надежда щом от тях измолят
и „мъртъвци” възкръсват от пръстта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивита Всички права запазени
