8.12.2021 г., 18:32 ч.  

Брегове на невъзможното 

  Поезия » Любовна
512 5 10

Не подмина студът,

не подмина,

със синджири брега окова,

върза лодките,

в сняг ги зарина

и рибарите

вкъщи

прибра.

 

Бог е хванал луната рогата,

с вкочанени ръце

я дои,

капки мляко

хвърчат към земята.

Сняг вали,

непрестанно вали.

 

Скрил главата си

в старата шума,

мрак огризва до кокал деня.

Изгладняла

за ласкава дума,

търси в себе си брод

паметта.

 

През снежинките

всичко е нежно,

като щрих оживял на Дега:

балерини

в прозрачни одежди,

с неизвестни

до край

имена.

 

Самота!

Няма в нея пъртина,

няма път, за да мине човек.

Ти, компютърът, чашата с вино,

празен лист

с неизмислен куплет.

 

Да се гръмнеш.

Или да заплачеш?

Да трошиш в мисълта си стъкла.

Или прага сама да прекрачиш

в монотонната

вън синева:

 

Ще будуваш

с рибари в морето.

На брега

ще играеш белот.

Пак ще стигнеш до там, докъдето

ти е писано

в този живот.

 

© Маргарита Мартинова

 

 

 

 

© Margarita Martinova Всички права запазени

Произведението е включено в:
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Страхотно!
  • И за мен беше удоволствие да прочета
  • Чудесна поезия - поздравления, Маргарита!
    "Да се гръмнеш.
    Или да заплачеш?
    Да трошиш в мисълта си стъкла.
    Или прага сама да прекрачиш
    в монотонната
    вън синева:.."!
  • Такъв хъс и трезва мисъл не се срещат често. Даже засякох. За цяла седмица, тук се изкефих докрай.
  • Благодаря за удоволствието, Маргарита!
  • Или прага си сам да прекрачиш/ сама да прекрачиш
    в монотонната
    вън синева:
    Наистина прекрасна и оригинална образност. И смисъл. Само горното ме спъна и оня тюфлек но това са дребни неща. Браво!
  • Прекрасен стих ! Беше удоволствие да го прочета !
  • Прекрасно е!
  • Бог е хванал луната рогата,
    с вкочанени ръце
    я дои,
    капки мляко

    Удоволствието беше мое.
  • Разкош!
Предложения
: ??:??