Брегът
Когато вечерта се плъзне - мокра,
когато тръгне си денят,
когато слънцето не ще те стопли
тогава погледни брега:
как е разсякъл синевата морска -
оголил скални рамене,
той пази всички стъпки хорски,
и тайните на сладки грехове.
Той с бурите се люби всяка вечер,
обяздват го немирни ветрове.
Брегът е крачката последна -
началото на нови светове.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Димитров Всички права запазени
