Брегът и тази нощ е пуст
Брегът и тази нощ е пуст,
вълните стенат като грешни.
По пясъка, сякаш напук,
нечий спомен диша тежко.
Луната бавно се накланя,
по кожата ми свети блян.
Морето шепне твои тайни,
в стъпките попива плам.
Сълзи от пяна с вкус на грях,
във всеки дъх те нося още.
А тялото ми - топъл бряг,
по който се завръщаш нощем.
Светулки сричат тишината
и в плиткото попива сън.
Вълната - длани в самотата,
свлича лятото отвън!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
