Бреза (по картина на Анабел)
Бяло-черно, когато любовта смъртта се прегърнат
в едно красиво,замръзнало, студено тяло
да знаят, че заедно са те за кратко
сред иглолистните гори сами
на Анабел есента листата под тях шуми...
Вятър, но защо под нея няма да остави
..а отлитат под другите дървета
ревнуват и нуждаят се от теб
молят те а ти разперила свободно в небесата клони
отлитащи, като криле, но корените в Марианска дълбина е котва
към чакащи, безцветните листа зелени да ги преплетеш
Забравен шал на пейката самотно с две крила лети заключен
зад черно-бяло тяло в посока със криле
защо, когато любовта смъртта прегърне
Брезата знае само
п.с
те са тук за кратко, цветно, сладко
за Анабел
по картина на Анабел :)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Stew Carrey Всички права запазени
