Mar 15, 2025, 7:53 AM

Бреза (по картина на Анабел)

  Poetry » Love
479 1 6

Бяло-черно, когато любовта смъртта се прегърнат

в едно красиво,замръзнало, студено тяло

да знаят, че заедно са те за кратко

сред иглолистните гори сами

на Анабел есента листата под тях шуми...

 

Вятър, но защо под нея няма да остави

..а отлитат под другите дървета

ревнуват и нуждаят се от теб

молят те а ти разперила свободно в небесата клони

отлитащи, като криле, но корените в Марианска дълбина е котва

към чакащи, безцветните листа зелени да ги преплетеш

 

Забравен шал на пейката самотно с две крила лети заключен

зад черно-бяло тяло в посока със криле

защо, когато любовта смъртта прегърне

Брезата знае само

п.с

те са тук за кратко, цветно, сладко

 

за Анабел

по картина на Анабел :)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Stew Carrey All rights reserved.

Comments

Comments

  • Някои автори пишат без да слагат никакви препинателни знаци. И държат да не им се добавят. Тук липсват на места. На фона пълната липса в някои творби частичната изглежда допустима. Авторът дава жокер на читателите. Да поставят сами пунктуацията, избирайки вариациите на смисъла.
    Но ругатните и псувните са недопустими в коментарите! Stew Carrey получава предупреждение и временно ограничение на коментарите.
  • И тук ако не се намеси някой от редакторите на сайта, не знам просто кога и защо би го направил...
  • Безжичен, вържи си wi-Фi кабела и се обеси! Неграмотен! Ударил си не дъното, но магнитна буря.. ХА "безжичен" майната ти!!!
  • И това не е, Безжичен. Знам какво е, но ... стига съм откровенчила повече
  • Това не е развален български, а пълна неграмотност, ударила дъното! Винаги съм бил на мнение, че редакторите не трябва да допускат подобни излагации за публикуване. Без обяснения!!!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...