laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
29.03.2017 г., 22:55 ч.  

Брезата 

  Поезия » Любовна
3280 20 14

                            На мама

 

Тя пожела, когато си отиде,

да посадя брезичка върху нея –

поне насън да мога да я видя,

как във листата, в клоните живее.

 

Тъгата пусна корени дълбоки

и мъката ме стегна като змия.

Светът изгуби своите посоки

и чуваше – като вълчица вия,

 

прегърнала невръстната брезичка.

Тя милваше ме с пръсти белокори.

И, ако кацнеше на нея птичка,

с гласа на мама, чувах, че говори.

 

Съветваше ме. Шепнеше с листата.

Когато страдах, знаех, че се вайка...

А щом се радвах, светваше горката...

... Сега брезата ми е вече  майка...

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??