laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
29.03.2017 г., 22:55 ч.  

Брезата 

  Поезия » Любовна
3231 20 13

                            На мама

 

Тя пожела, когато си отиде,

да посадя брезичка върху нея –

поне насън да мога да я видя,

как във листата, в клоните живее.

 

Тъгата пусна корени дълбоки

и мъката ме стегна като змия.

Светът изгуби своите посоки

и чуваше – като вълчица вия,

 

прегърнала невръстната брезичка.

Тя милваше ме с пръсти белокори.

И, ако кацнеше на нея птичка,

с гласа на мама, чувах, че говори.

 

Съветваше ме. Шепнеше с листата.

Когато страдах, знаех, че се вайка...

А щом се радвах, светваше горката...

... Сега брезата ми е вече  майка...

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • !
  • Нинушка - ей Богу - влязох вътре в теб - толкова искрено и живо си предала чувствата и емоциите си !
    Не знам защо - тук " Браво" - то не стига-
    това е цяла Философска книга !!!!!
  • Разплака ме...много дълбока обич и болка!
  • Чудесно стихче, и брависимо, брависимо!
  • Много ми харесва. Силни чувства. Докосва сърцето на читателя. Поздравления!
  • Харесва ми
  • Много емоционално и тъжно! Искрено Ви желая да чувствате душата на майка си, винаги до Вас! Пишете великолепно, поклон и поздрави!
  • Нина, истински ме развълнува написаното от теб... Сълзи стегнаха гърлото ми... Тъгувай, това е връзката ти с нея. А финалът на стихотворението е убийствен! Прегръщам те, мила!
  • Без думи... !!!
  • Развълнува ме...
  • Впечатляващо! Поздрави, Нина!
  • Нинка, разплака ме .... Стихотворението ти е силно и бърка в душата. Поздрави!
  • Вълнуващо, Нина! Поздравления!
Предложения
: ??:??