Laska (Ласка Александрова)
854 13624
4.08.2013 г., 19:11 ч.

Бриз 

  Поезия
521 0 6



Над земята,
в нестинарски танц,
бавно
мараня се вие.
Зад хълма надничайки едва-едва,
самотно облаче
от слънцето се крие.
Дърветата с разперени ръце
в сенките си
птички приютили,
а сред листата те,
отпуснали криле,
с човчици разтворени немеят.

 

Прохладата ми бяла усети –
за теб съм и море,
и чайка,
и пречистващ бриз.

 

 

 

© Ласка Александрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??