gerrda (Геновева Христова)
408 4496
4.09.2009 г., 22:20 ч.

Брод 

  Поезия » Бели стихове
531 0 4

 

 

 

 

Звуци тревожни

стържат косите ми,

заплетени

в рошави плитки

от крясъка

на забравени птици.

Сезонно вали

тиха мъка в очите ми,

пада на правилни капки,

преди да се слее

във грапави струйки безвремие.

И мълнии

заспиват в ръцете ми,

носейки тихо

свръхсеизмична любов

през полярната точност

на дните...

Ранна мъгла

се препъва в душата ми

като опит за дъжд

в летен зной;

опитва се

и може да успее,

невидима,

да се превърне

в брод.

 

 

 

 

 

 

 






© Геновева Христова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??