4 sept 2009, 22:20

Брод 

  Poesía » Versos blancos
492 0 4

 

 

 

 

Звуци тревожни

стържат косите ми,

заплетени

в рошави плитки

от крясъка

на забравени птици.

Сезонно вали

тиха мъка в очите ми,

пада на правилни капки,

преди да се слее

във грапави струйки безвремие.

И мълнии

заспиват в ръцете ми,

носейки тихо

свръхсеизмична любов

през полярната точност

на дните...

Ранна мъгла

се препъва в душата ми

като опит за дъжд

в летен зной;

опитва се

и може да успее,

невидима,

да се превърне

в брод.

 

 

 

 

 

 

 






© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??