Брод
Звуци тревожни
стържат косите ми,
заплетени
в рошави плитки
от крясъка
на забравени птици.
Сезонно вали
тиха мъка в очите ми,
пада на правилни капки,
преди да се слее
във грапави струйки безвремие.
И мълнии
заспиват в ръцете ми,
носейки тихо
свръхсеизмична любов
през полярната точност
на дните...
Ранна мъгла
се препъва в душата ми
като опит за дъжд
в летен зной;
опитва се
и може да успее,
невидима,
да се превърне
в брод.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Геновева Христова Todos los derechos reservados
