Звуци тревожни
стържат косите ми,
заплетени
в рошави плитки
от крясъка
на забравени птици.
Сезонно вали
тиха мъка в очите ми,
пада на правилни капки,
преди да се слее
във грапави струйки безвремие.
И мълнии
заспиват в ръцете ми,
носейки тихо
свръхсеизмична любов
през полярната точност
на дните...
Ранна мъгла
се препъва в душата ми
като опит за дъжд
в летен зной;
опитва се
и може да успее,
невидима,
да се превърне
в брод.
© Геновева Христова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
