Звуци тревожни
стържат косите ми,
заплетени
в рошави плитки
от крясъка
на забравени птици.
Сезонно вали
тиха мъка в очите ми,
пада на правилни капки,
преди да се слее
във грапави струйки безвремие.
И мълнии
заспиват в ръцете ми,
носейки тихо
свръхсеизмична любов
през полярната точност
на дните...
Ранна мъгла
се препъва в душата ми
като опит за дъжд
в летен зной;
опитва се
и може да успее,
невидима,
да се превърне
в брод.
© Геновева Христова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
