С цигара в уста
И танцуващ дим,
Търсех красотата
В черно-белия мим.
Бродещ художник
За ярки цветове
Вървеше смирено,
Търсейки нови светове.
Но красота има ли там
Или само безумие, срам?
Има ли слънце?
Има ли луна?
Бродещ художник в пустощта.
Само светът е мой,
Само той ми остана,
Идва всеки ден като вой,
Идва, не престава.
© Гносис Всички права запазени