nekro
15 резултата
Покоши ме егото, и попаднах в дълбините,
всякaш нищо не бе останало от мен, покори ме дълбоко мълчание. Сърцето се разтуптя и изведнъж почувствах огорчение. Попаднах в бездната, която никога не съм искал да усетя. Но ето я, и онова чувство ми каза, че винаги съм прикривал тази си моя интуиция, казва ...
  880 
Личността, която търсеше, вече не се намира тук….
Изобличена е реалността, реалността сме ние, реалността е нашето съзнание съсипано от его, догми, и погълнато дълбоко в блатото, бившето езеро на обществото достигнало до гниене. Изобличен е страха, погълнат е, изяден е с гаден вкус, имащ вкус на сур ...
  681 
През тишината на непълните нощи,
през лицето и ушите, невидяна живина.
В далечината, през очите, светлина на свещи,
обля ме като вълна, дълбока самота.
Над небето, на земята, ...
  641 
Раят е отвътре,
адът е отвън,
двете в моя общ сън.
А зад тях
онова, дето не видях.
  584 
Красив свят,
щастлив живот.
Това ли е сега
нашият подход?
Да живееш ти там, ...
  541 
Нощ и далечни звезди,
звезди, които погледът лови,
и пак онези птици нощни,
и пак тишината краси,
уморения, избелял сив град. ...
  607 
Беше топла лятна нощ през 1978 година, най-топлият месец юни, който някога съм виждал. Но да се каже честно, аз още не бях видял нещата от живота. Топлината въздействаше на растителността пресушаваше листата на дърветата, но още бяха зелени и пълни с жизненост. Аз бях само едно 16 годишно момче, кое ...
  903 
Звуците на сирените бяха пронизващо силни, а паниката, която караше сърцата на хората да бият ужасно бързо, се разнасяше напосоки. Киселинни облаци капеха над мъртвата земя и изгаряше и последното. Ангелите падаха като капки от небето, падаха и се пръсваха от силната бързина, белите им криле бяха бо ...
  670 
Сив цвят откъсна крилете ми,
горчив свят докосна сърцето ми.
Отмина болката срамна,
отмина и душата ми голяма.
Една тишина, ...
  683 
Със сигурност всичко беше червено, да, ярко червено, което сякаш ме караше да се чувствам като че ли не бях тук, на земята, на някой друг свят с ярко червено, не видях никого, но като някакъв инстинкт, трябваше да мисля, да мисля и да се изгубя някъде в червената мисъл. Имаше и леко черни петна, кои ...
  914 
С цигара в уста
И танцуващ дим,
Търсех красотата
В черно-белия мим.
Бродещ художник ...
  601 
Денят, в който се родих, нямах нищо. В деня, в който се родих, видях Земята. Малките човечета, които търсеха смисъла на живота си, човешките въпроси и това, което ги връщаше обратно към душевната смърт, нещото, което те кара да гниеш в тялото си, което влачеш всеки ден, о, да, това беше човешката ом ...
  745 
Някъде в моя свят
бях изгубена в моите думи,
някъде в моя свят
без частица от тебе.
Едно чудовище вирее ...
  561 
Между съня и реалността има една стена, която разруших несъзнателно. Сега все повече се бъркам и се питам - дали тази стена беше изградена от строги правила или от безумие и човешка глупост. Два свята се разкъсват, реалността и съня. Лудостта се превръща в един нов свят, нов по-интересен, водещ до с ...
  691 
Една игра, без отговори,
игра без задръжки,
игра без стратегия,
игра на ум.
Сън, в който всички сме слепи. ...
  502 
Предложения
: ??:??