24.01.2021 г., 9:25

Бродирам щастие... във вакуума

504 1 14

Бродирам щастие във тъканта

на вакуума,

и зъби впивам във врата

на Дракула.

 

Членувам в клуб елитен

на бедняци,

и гледам любопитен

за небесни знаци.

 

Венци заплитам от куплети

и ридая,

че змиите зад атомните самолети

готови са отново да затрият Рая.

 

Броя трохи от чуждите трапези,

а храня се с миражи.

Намръщен съм, а огледалото се плези

и бетонират ме комплексите-куфражи.

      *****

Заплетох стих от паяжина и коприна,

въже усуках и превърнах го в бесило.

Дали ще съм разбран, или полят с урина,

не искам в питане да хабя и мастило...

 

21.06.2015.

 

Георги Каменов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...