Бродирам щастие във тъканта
на вакуума,
и зъби впивам във врата
на Дракула.
Членувам в клуб елитен
на бедняци,
и гледам любопитен
за небесни знаци.
Венци заплитам от куплети
и ридая,
че змиите зад атомните самолети
готови са отново да затрият Рая.
Броя трохи от чуждите трапези,
а храня се с миражи.
Намръщен съм, а огледалото се плези
и бетонират ме комплексите-куфражи.
*****
Заплетох стих от паяжина и коприна,
въже усуках и превърнах го в бесило.
Дали ще съм разбран, или полят с урина,
не искам в питане да хабя и мастило...
21.06.2015.
Георги Каменов
© Георги Каменов Всички права запазени
Лека нощ от мен.