diesto (Данаил Антонов)
974 522
18.03.2020 г., 10:20 ч.

Бродник 

  Поезия » Любовна, Философска
721 3 9

 

Ще тръгвам аз. Почти съм на вратата.

Не ми остана нищо за раздаване. 

Оставям ти бурканче светещ прах,

от паднали звезди и Лунни камъни. 

Поисках да остана, вярваш ли? 

Да си говорим за възможности във мигове, 

и времето, в което съм те пазил,

да те изживявам в тъжни стихове. 

Но всъщност ти изобщо не отвори.

Остана в подреденият си свят.

Поне да бе открехнала прозореца,

аз щях да ти подам парче Луна.

Да ти покажа, че съм чакал в мрака.

И вместо сънен, станах бродник, 

удавил планина, от плакане, 

да стане островът на моя гроб.

Но аз не съм апокалипсис.

След мен потопите са просто ручей. 

Пресъхващи сълзи на липса. 

В очите имам дъжд. За всеки случай... 

 

Стихопат. 

Danny Diester 

 

 

 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??