Ще тръгвам аз. Почти съм на вратата.
Не ми остана нищо за раздаване.
Оставям ти бурканче светещ прах,
от паднали звезди и Лунни камъни.
Поисках да остана, вярваш ли?
Да си говорим за възможности във мигове,
и времето, в което съм те пазил,
да те изживявам в тъжни стихове.
Но всъщност ти изобщо не отвори.
Остана в подреденият си свят.
Поне да бе открехнала прозореца,
аз щях да ти подам парче Луна. ...