diesto (Данаил Антонов)
1039 617
Mar 18, 2020, 10:20 AM

Бродник 

  Poetry » Love, Phylosophy
799 3 9

 

Ще тръгвам аз. Почти съм на вратата.

Не ми остана нищо за раздаване. 

Оставям ти бурканче светещ прах,

от паднали звезди и Лунни камъни. 

Поисках да остана, вярваш ли? 

Да си говорим за възможности във мигове, 

и времето, в което съм те пазил,

да те изживявам в тъжни стихове. 

Но всъщност ти изобщо не отвори.

Остана в подреденият си свят.

Поне да бе открехнала прозореца,

аз щях да ти подам парче Луна.

Да ти покажа, че съм чакал в мрака.

И вместо сънен, станах бродник, 

удавил планина, от плакане, 

да стане островът на моя гроб.

Но аз не съм апокалипсис.

След мен потопите са просто ручей. 

Пресъхващи сълзи на липса. 

В очите имам дъжд. За всеки случай... 

 

Стихопат. 

Danny Diester 

 

 

 

© Данаил Антонов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??