Бродник
Ще тръгвам аз. Почти съм на вратата.
Не ми остана нищо за раздаване.
Оставям ти бурканче светещ прах,
от паднали звезди и Лунни камъни.
Поисках да остана, вярваш ли?
Да си говорим за възможности във мигове,
и времето, в което съм те пазил,
да те изживявам в тъжни стихове.
Но всъщност ти изобщо не отвори.
Остана в подреденият си свят.
Поне да бе открехнала прозореца,
аз щях да ти подам парче Луна.
Да ти покажа, че съм чакал в мрака.
И вместо сънен, станах бродник,
удавил планина, от плакане,
да стане островът на моя гроб.
Но аз не съм апокалипсис.
След мен потопите са просто ручей.
Пресъхващи сълзи на липса.
В очите имам дъжд. За всеки случай...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов All rights reserved.
