БРОДЯГА
на коя да кажа
моя
като аз на себе си
не съм
със кого да тръгна
в крак
друже
ти приятелю
ортак
с малки крачки
във недоумение
с постоянни
недоразумения
със депресии
коварни
и нещастия
печални
бродя
и крада признание
чувства
даже и самосъзнание
нямам нужда всъщност
виждам
но уви
природата е трижди
по суетна
от сърцето
а ума
нима сме
във житейско гето
4.11.06
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чавдар Кунчев Всички права запазени
