Небето не е небе.
Земята тихо стене.
Няма време за бавене,
започва голямо броене.
Едно-две селца -
останали без деца.
Въздухът се сгъстява.
Няма кой да ни спасява!
Три-четири училища,
завеса черна се спуща.
Вярата някъде скита -
без обуща!
Пет-шест черни овце блеят.
Гледат лицето.
Не дават млекце!
© Василка Ябанджиева Всички права запазени