2.03.2016 г., 16:20 ч.

Броене 

  Поезия
228 0 0

Небето не е небе.

Земята тихо стене.

Няма време за бавене,

започва голямо броене.

 

Едно-две селца -

останали без деца.

Въздухът се сгъстява.

Няма кой да ни спасява!

 

Три-четири  училища,

завеса черна се спуща.

Вярата някъде скита -

без обуща!

 

Пет-шест черни овце блеят.

Гледат  лицето.

Не дават млекце!

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??