7.12.2017 г., 11:20

Броилка /провокирано от Рени/

657 5 18

Ала-бала! Едно-две-три... Въртележката се върти.

Ала-бала! Едно-две-три... Искаш, не искаш - качваш се ти.

Абракадабра! Няма шега! Заради тебе люлката спря.

Искаш - не искаш, тука е спирка!

Не плачи! Ето ти свирка! :)

Туй е животът! Живо вълшебство!

Да му се сърдиш - не е честно!

Просто си свиркай и си живей!

И не унивай, а се засмей!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Ангелова Всички права запазени

Никой не ни пита искаме ли да се возим! Просто се раждаме! Както пише Рени, изкачваме се, пропадаме, пищим, но но слизаме не когато искаме, а когато люлката спре. Така стоят нещата и няма полза да се тръшкаме. Поздрав на всички и много успех!

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...