От малки броим във живота,
подаръци, зими, звезди.
А после броим и дните на скота
забравил за своите мечти.
Броим любови и смърт и раздели.
Броим минути и дни, векове.
Духът що е в нас дори не познали,
че има и той безброй светове.
И ето започвам и стигам до три.
Разделяме Бог на частици.
Човекът е"умен", защото брои,
а има в живота броящи умници.
Защо ли броим, щом времето в нас.
Понесло е свойта безкрайност.
И търсим във всяка секунда и час,
къде ще открием да почнем отново.
Броим, броим... До нула накрая...
© Гедеон Всички права запазени