Nov 20, 2021, 11:32 AM  

Броилка за възрастни

  Poetry
763 5 7

От малки броим във живота,

подаръци, зими, звезди.

А после броим и дните на скота 

забравил за своите мечти.

 

Броим любови и смърт и раздели.

Броим минути и дни, векове.

Духът що е в нас дори не познали,

че има и той безброй светове.

 

И ето започвам и стигам до три.

Разделяме Бог на частици.

Човекът е"умен", защото брои,

а има в живота броящи умници.

 

Защо ли броим, щом времето в нас.

Понесло е свойта безкрайност.

И търсим във всяка секунда и час,

къде ще открием да почнем отново.

 

Броим, броим... До нула накрая...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гедеон All rights reserved.

Comments

Comments

  • ние броим, те ни броят..
  • ЕйКей, тези моменти не ги броим, защото е спрял дъхът ни. Броим, докато дишаме. 😊
  • Благодаря ВИ, за калкулираните гласове. 😊
  • Хубав поздрав за световния ден на децата.☺ И на малките, и на порасналите.
  • Ейй бре! Че и умно броиш. Нема къде да те хване човек.
    ПП. Ето защо не обичам часове и минути - времето не се измерва, то може да се измери само с цикли, ама и това е прекалено. Хората само разделят имат страст към числа, към подреденост. Опитват се да подредят естестения “хаос”. Много ти е хубаво стихотворението, ама как да го коментира човек, при положение че всичко си казал. Не е честно така. Остави нещо за коментиращите. 😅🐸

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...