6.08.2022 г., 9:50

Broom ride

704 8 13

Дали е станал с дупето нагоре,
или е тръгнал с лявата нога?
Повярвайте, не спира да мърмори,
по тъмно почна, та и досега.

 

Че ръбест и на буци бил матракът,
комар го хапал, пречел му да спи,
младежите навън до късно крякат,
деца ли? Стига! Кой да ги търпи?

 

А сутринта дори чаршафът падна
и тъкмо бях заспал, и ме отви.
Уж лятна утрин, а пък колко хладна,
та пак не спал, горкичкият! Уви.

 

Дали да прихна, или побеснея?
Ех, принцът мой, на грахови зърна...
За всичко, драги обвинявай нея,
пристъпва тихо, тихо. Ей я на...

 

Коя е тя ме питаш, старостта ни,
причината едничка е била,
предлагам щом се будим ненаспани,
на смени да се возим на метла. :)

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Усмихвате ме, момичета.
  • Наде, ще си напалим огън ...С малко заря, защото така гори ракетното...
    Няма заплаха, просто сме съпричастни към лирическата, пък и една вещерска вечер на никого няма да навреди. Гуш!
  • Леле, момичета " Байконур" пасти да яде! Тези ракии и мастики ми звучат като заплаха. Аз и без тях съм си " в джаза". Стига ми метлата. 🙂 Прегръщам ви!
  • Ааа, моля, моля, до си имаме уважението,
    аз такива пийни колади не консумирам, нито държа в хладилник, само да ми заемат място. Ако ще е гарга, да е рошава. Така че от мен танците, от вас ракетното гориво. 🙂
  • Една вещерска вечер стига...Стягай багажа и отлитай! Хич да не се хаби метлата... Мини през Силвето за ментата, аз ще те чакам с Буковско двойно преварено ракетно гориво... Останалото ще го нагласим.
    И да си знаеш, че не е само старостта, и "мухите, като вземат да ни хапят" метлите стават ракети.
    Както винаги си "в джаза" на емоциите и дори тъжни или смешни, даже яростно саркастични да са стиховете ти емоционално удоволствие е да те четем.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....