6.08.2022 г., 9:50

Broom ride

713 8 13

Дали е станал с дупето нагоре,
или е тръгнал с лявата нога?
Повярвайте, не спира да мърмори,
по тъмно почна, та и досега.

 

Че ръбест и на буци бил матракът,
комар го хапал, пречел му да спи,
младежите навън до късно крякат,
деца ли? Стига! Кой да ги търпи?

 

А сутринта дори чаршафът падна
и тъкмо бях заспал, и ме отви.
Уж лятна утрин, а пък колко хладна,
та пак не спал, горкичкият! Уви.

 

Дали да прихна, или побеснея?
Ех, принцът мой, на грахови зърна...
За всичко, драги обвинявай нея,
пристъпва тихо, тихо. Ей я на...

 

Коя е тя ме питаш, старостта ни,
причината едничка е била,
предлагам щом се будим ненаспани,
на смени да се возим на метла. :)

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Усмихвате ме, момичета.
  • Наде, ще си напалим огън ...С малко заря, защото така гори ракетното...
    Няма заплаха, просто сме съпричастни към лирическата, пък и една вещерска вечер на никого няма да навреди. Гуш!
  • Леле, момичета " Байконур" пасти да яде! Тези ракии и мастики ми звучат като заплаха. Аз и без тях съм си " в джаза". Стига ми метлата. 🙂 Прегръщам ви!
  • Ааа, моля, моля, до си имаме уважението,
    аз такива пийни колади не консумирам, нито държа в хладилник, само да ми заемат място. Ако ще е гарга, да е рошава. Така че от мен танците, от вас ракетното гориво. 🙂
  • Една вещерска вечер стига...Стягай багажа и отлитай! Хич да не се хаби метлата... Мини през Силвето за ментата, аз ще те чакам с Буковско двойно преварено ракетно гориво... Останалото ще го нагласим.
    И да си знаеш, че не е само старостта, и "мухите, като вземат да ни хапят" метлите стават ракети.
    Както винаги си "в джаза" на емоциите и дори тъжни или смешни, даже яростно саркастични да са стиховете ти емоционално удоволствие е да те четем.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...