Брулен хълм
Брулен хълм
Застинала прегръдка, по-скоро е крепеж,
измъчени души в полустоеж -
той връз рамото и скрил сълза,
тя - във скута му положила глава,
мазолести ръце, побрали скърби,
очите примижали - гасили страхове,
тегоби са понесли немощни колене
и в косите бели - опростени грехове.
Приклекнали са. Веч сами през прага -
единият към другия посяга,
буца в гърлото надига, стяга -
старостта за залеза се стяга.
Помахали за сбогом преди минута само:
„До скоро, тате, мамо!”
„Хайде, чедо, не тъжи - ние сме си двама”
Догажда ли се то, че утре ще ги няма...
Р. Първанова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ренета Първанова Всички права запазени
